От общините зависи количеството депонирани отпадъци да се намали с до 80%

Интервю с Евгения Ташева от „За Земята“

В началото на седмицата влезе в сила забраната за предаване на отпадъци от физически лица срещу заплащане на лицензираните площадки за скрап.

От общините зависи количеството депонирани отпадъци да се намали с до 80% - Снимка: [(личен архив)]

От общините зависи количеството депонирани отпадъци да се намали с до 80% – Снимка: [(личен архив)]

Тя предизвика силно недоволство сред работещи в предприятията, изкупуващи скрап, и те излязоха на протест. Министерството на околната среда и водите подкрепи искането им да бъде удължен с година срокът за влизане в сила на нормативната уредба за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Потърсихме за коментар Евгения Ташева – експерт по ползотворно усвояване на отпадъците, координатор на проекта „Нулеви отпадъци“ в природозащитната организация „За Земята“ – член на Friends of the Earth Europe. Евгения Ташева коментира и проблема с такса смет.

Как оценявате поправката в закона за отпадъците, която влезе в сила и ограничи от този понеделник физическите лица да предават скрап?

– Поправката е опит да се смекчи един сложен и многостранен проблем – битовата престъпност. Но налагането на ограничения върху всички физически лица, които предават скрап е:

1) дискриминационно, защото предполага по подразбиране, че всички физически лица, които предават скрап срещу заплащане, са се сдобили с него по престъпен начин

2) неефективно, защото се опитва да реши един социално-икономически проблем чрез забранителен режим. Всъщност е необходимо да се предприемат дългосрочни целенасочени политики, които да подпомагат създаване на заетост и подобряване на условията на живот за хората, които към момента се прехранват чрез предаване на вторични суровини срещу заплащане.

Защо се стигна дотам компаниите, изкупуващи скрап, да блокират граничен пункт?

– Очевидно е, че рециклиращите предприятия смятат тези ограничения за сериозна заплаха за своя бизнес. Когато срещи и становища не са достатъчни, добре позната практика по цял свят (особено за браншови групи) е използването на всички налични средства за оказване на натиск
върху политиците: както фермерите излизат с тракторите и колоездачите – с колелетата.

Как може по друг начин да се разреши проблемът с краденето на метали, който явно е основна причина за подобна нормативна поправка?

– Важно е да се изследват корените на проблема – какви хора и по какви причини извършват тези кражби. Предотвратяването на престъпността не може да стане магически чрез законова забрана. Трябва да се решават дългосрочни проблеми като бедност, безработица, социално изключване, трябва да се променят и навиците ни към отпадъците – неща, за които не са достатъчни само 4 години, колкото е времевият хоризонт на много политици.

Как може да се разреши трудната ситуацията в момента? Отлагането на поправката с година може ли да реши проблема?

– Бързото решение – отлагане на поправката – вече е на път да бъде взето. Но това все пак е временно решение, а проблемът отново ще трябва да бъде поставен след няколко месеца.

Законът за управление на отпадъците и някои подзаконови наредби съдържат още много текстове, свързани с организацията на разделното събиране и предаването на вторични суровини, които не улесняват навлизането на работеща рамка за управление на отпадъците.

Принципно трябва да се преосмисли подходът с безвъзмездното предаване на вторични суровини. Това е пълната противоположност на подхода, на който са свикнали над 62% от гражданите на България, които помнят пунктовете за предаване на вторични суровини от годините преди 1989 г. Българинът знае, че ‘боклуците’ всъщост имат пазарна стойност, но няма желание да ги разделя, ако не получава нещо в замяна. Затова е толкова важно такса „Битови отпадъци“ да отразява действителното количество изхвърлени отпадъци, при което разделно събраните за рециклиране не се таксуват. Така, в замяна на своите вторични суровини човек получава намаляване на такса „смет“.

Могат ли да се мотивират бизнесът и хората да работят заедно и градивно за оползтворяване на отпадъците?

– Неколкостотин хиляди частни лица и рециклиращата промишленост и сега работят заедно. Проблемът е, че според данните на рециклаторите 600 хиляди души – по-малко от 10% от българското население – в момента допринасят редовно за оползотворяването на стойността, скрита в отпадъците. Задачата сега е как да се включат и останалите 6 милиона жители в това начинание.

Такса „битови отпадъци“, която зависи от количеството смесени (неразделени) изхвърлени отпадъци, е много важно начало. Но има нужда и от непрекъснати информационни кампании и социален маркетинг, за да знае всеки какво се прави с отпадъците в неговото населено място и защо плаща такса „смет“. Например сега повечето хора не знаят подробностите около различните цветове контейнери, кое се рециклира, кое – не, къде отиват всички отпадъци и т.н. Тази липса на най-основна информация за „съдбата“ на боклука предразполага към обществено недоверие към цялостната уредба на управлението на отпадъците и отговорните институции.

Закъсняло ли е въвеждането на новото изчисление на такса смет на база количество?

– Доста време отне на България да се задейства в тази посока. Това все пак е положително развитие, но сроковете отново са прекалено къси. Такава качествена промяна изисква повече време за внедряване. Общините трябва да преосмислят своите регистри с данни за населението, жилищата, нежилищните обекти и отпадъците, както и цялостната логистика и финансови аспекти на сметосъбирането и сметоизвозването.

Може ли да се избегне негативната реакция срещу тази промяна?

– Важно е и всички местни данъкоплатци да разбират предстоящите промени и да са наясно с това при какви условия могат да намалят сумата, която плащат. Вероятно и в този случай отново ще става въпрос за отлагане.

Бизнесът натиска за такса на база количество вече от години – Българска стопанска камара, например. Към момента тарифата, по която се таксуват фирмите е в пъти по-голяма от тази за домакинствата. В някои общини това положение е особено неравнопоставено – там, където доминират едно или повече предприятия с много имоти, които реално генерират минимален дял от общите битови отпадъци в общината, но поради имотите плащат по-голямата част от разходите за управление на отпадъците. Предприятие с няколкостотин работника плаща примерно 1 милион лева годишно, а няколкото хиляди жители плащат 50 хил. лева годишно общо.

Така че в общините, където има превес приносът на фирмите за покриване на разходите за управление на отпадъците, определено се очаква недобър прием на новата такса, защото изведнъж едни и същи разходи ще бъдат преразпределени между данъкоплатците (физически и юридически лица) по равностоен начин, такса смет ще се покачи за домакинствата.

Крайно време е общините да започнат да мислят как да смалят общите разходи за управление на отпадъците.

Как трябва да стане това?

– Общините трябва да предприемат мерки да намалят общото количество битови отпадъци, с които трябва да се справят чрез:

  • предотвратяване ( за пример: чрез регулация на рекламните брошури по пощенските кутии, насърчаване на млади родители да използват многократни пелени и много други), насърчаване на поправката и повторна употреба на мебели, уреди и други вещи от бита, работещо разделно събиране на рециклируемите отпадъци и на биоотпадъците, които подлежат на компостиране или разграждане за получаване на биогаз, топлина и ток.

Когато общините прилагат добре обмислен и цялостен подход с цел намаляване на отпадъците за сметище, те могат да намалят количеството депонирани отпадъци с до 80%. Това ще доведе до драстично намаляване на разходите за управление на отпадъците, най-малкото поради по-малките количества, за които трябва да се плащат т.нар.“отчисления“ – еко-такса, прилагана върху всеки тон отпадъци, депонирани на сметище, която расте прогресивно всяка година.

Общините биха могли да реализират и приходи от събраните вторични суровини, произведен компост, биогаз, ток и топлина, както и от събраните, поправени и препродадени за повторна употреба мебели и други вещи, включително строителни материали.

 

 

 

Източник: Дневник.Бг

Щяхме ли да рециклираме, ако вземахме пари за това
Боклуците на България