Страната ни е лидер по фини прахови частици в ЕС
Докладите за всички страни членки бяха представени публично в понеделник.
Изглед към София от Копитото © НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Качеството на въздуха в България продължава да буди сериозно безпокойство, твърди Европейската комисия в доклада за страната за изпълнението на политиките за опазването на природата в държавите от Европейския съюз. Докладите за всички страни членки бяха представени публично в понеделник.
България е все така с най-високите концентрации на фини прахови частици в градска среда между всичките 28 държави в ЕС, като докладът набляга и на икономическото измерение на този проблем. Замърсяването на въздуха е проблем на доста от държавите, като в общата част на доклада се казва, че в 23 от 28-те държави членки все още се превишават стандартите за качество на въздуха и по-конкретно в над 130 града в съюза.
Задъхана икономика
Измерванията показват, че българите в цялата страна дишат въздух, който се определя като вреден за здравето, и това има значителни икономически последици за производителността на труда и за системата на здравеопазването, отбелязват от ЕС. Челното място на страната в прашния списък на ЕС я прави и държавата с най-висок дял на разходи, свързани със замърсяването на въздуха, което води до загуба на над два милиона работни дни и над 11 000 случая на преждевременна смърт годишно.
Основна похвала за страната е, че все пак има значителни подобрения на екологичните показатели от момента на присъединяването й към ЕС. Но не и достатъчно. „Макар че българското законодателство правилно отразява екологичните изисквания, договорени в ЕС, прилагането им все още остава предизвикателство“, се посочва в документа.
И други проблеми
Страната се представя добре по отношение на качеството на питейната вода, но се отчита, че само 47.2% от естествените повърхностни водни обекти у нас са с добро или много добро екологично състояние. Има и значителни пропуски по отношение на обработката на отпадъчните води на градовете, се казва в документа. Проблеми има и с Черноморието, като рибният запас в морето е намалял значително през последните три десетилетия и ако преди е имало промишлен улов на 26 вида, сега броят им е паднал на шест.
В доклада се припомня, че страната все още не е изпълнила ангажимента си да затвори старите си сметища, като редица от тях, които трябваше да останат в минало преди години, все още работят. Трябва да се наблегне повече и на разделното събиране, за да се намали количеството на депонираните отпадъци. Притеснителни са и строителството в зоните от мрежата „Натура 2000“ и слабото прилагане на политиката за опазване на биологичното разнообразие.
Изтоюник: Капитал
