Предизвикателствата у нас за данък пластмаса от януари 2021 г.
Към момента т.н. данък пластмаса, който ще бъде въведен за страните-членки на ЕС всъщност е собствен принос на базата на нерециклирани пластмасови опаковки, коментира пред 3e-news Цветанка Тодорова, председател на Българска асоицация “Полимери”. Собственият принос ще се поеме от националния бюджет, поне в началото, и се надяваме да не се налагат допълнителни такси върху производителите на опаковки в България, допълни тя.
Още не е ясно на базата на какви данни ще се изчислява този собствен ресурс обаче, посочи Тодорова. Отворен е въпросът доколко са достоверни тези данни, при положение че в България няма истинска статистика за количеството нерециклирани пластмасови опаковки.
На заседанието на Съвета на Европа, проведено през юли 2020, съгласно постигнатото споразумение по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ се въвежда нова категория собствен ресурс, базирана на национален принос, изчислен на базата на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки. Новият източник на доход за бюджета на ЕС се състои от „приходи от национален принос, изчислен върху теглото на нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки в размер на 0,80 евро на килограм. Този данък пластмаси ще се прилага от първи януари 2021 г.
Мотивите
Собственият ресурс, който се основава на национален принос, пропорционален на количеството отпадъци от пластмасови опаковки, които не се рециклират във всяка държава-членка, ще предостави стимул за намаляване на потреблението на пластмаси за еднократна употреба, насърчаване рециклиране и стимулиране на кръговата икономика.
В същото време държавите-членки ще бъдат свободни да предприемат най-подходящите мерки за постигането на тези цели в съответствие с принципа на субсидиарност.
За да се избегне прекомерно регресивно въздействие върху националните вноски, към вноските трябва да се прилага механизъм за корекция с годишно намаление на общата сума на държавите-членки с брутния национален доход /БНД/ на глава от населението през 2017 г. под средния за ЕС. Намалението би трябвало съответства на 3,8 кг нерециклирани пластмасови опаковки, умножени по населението през 2017 г. на съответните държави-членки.
Целта
Целта е всички страни членки да достигнат максимална степен на рециклиране на отпадъците от опаковки. В момента индивидуалната вноската на всяка страна в бюджета на ЕС отива в общата кошница. Това не е решение за иновациите и за стимулиране на рециклирането, подчерта Тодорова.
Въпреки че данъкът е представен от Европейската комисия като „принос към бюджета на ЕС, предназначен да стимулира държавите-членки да увеличат рециклирането на пластмасови отпадъци“, европейската пластмасова промишленост предупреждава, че може да има обратен ефект. Постоянните фискални мерки не са ефективен инструмент за стимулиране на иновациите и инвестициите, които са необходими за постигане на планираните политически цели на Зелената сделка, коментират специалистите.
„Тъй като приходите от данъка върху пластмасите не са предназначени да бъдат инвестирани в инфраструктурата за отпадъци и рециклиране, това няма да увеличи рециклирането на пластмасови отпадъци в Европа“, заяви още през лятото управляващият директор на EuPC Александър Дангис. „Вместо това, ще се увеличат още повече разходите за рециклиране на пластмаса и насърчаване на преминаването към други опаковъчни материали с по-голямо въздействие върху околната среда. За да се повиши действително процента на рециклиране в цяла Европа и да се опази околната среда, по-ефективна мярка би били данъчното облагане на депонирането на пластмасови отпадъци от опаковки.“
От Министерството на околната среда и водите очакваме да научим какъв ще бъде приносът на България, как ще се изчислява и какви допълнителни такси ще се налагат на производителите. Очакваме отговор и на най-важният как България ще постигне общите цели на ЕС за нулев отпадък до 2050 година.
