До четири години всички държави-членки на Европейския съюз трябва да съкратят наполовина годишната употреба на найлонови торбички, а до 2025 г. консумацията им трябва да спадне до 80%.
Тези амбициозни цели са заложени в Директивата за найлоновите торби, която депутатите в Европейския парламент приеха с голямо мнозинство във вторник.
Отделните страни могат да въведат и цена при продажба за всички найлонови торбички до края на 2018 г., гласи новоприетата директива. Тази мярка обаче не е задължителна, а препоръчителна. В същото време тя вече е доказала недвусмислено своята ефективност в отделни държави като Дания, Шотландия, Ирландия, Австрия и Германия.
С гласуваните обвързващи цели консумацията трябва да спадне до 90 торби на човек през 2019 г. и до 40 торби на човек до 2025 г., което е пет пъти по-малко от средното в момента.
През 2010 г. всеки европейски гражданин е потребявал по 200 торбички средно на година, показва тревожната статистика на ЕС за един от най-сериозните замърсители на съвременното консуматорско общество. Найлоновите торби се употребяват само веднъж, средно за около 30 минути, след което се изхвърлят, разпадат се на малки токсични частици в природата, отравят много животни, а чрез тях навлизат в хранителната верига. Пълното им разграждане отнема стотици години и засяга тежко океаните и моретата.
Директивата засега не залага конкретни мерки за т.нар. оксо (или бързо разграждащи се) торбички, както и за най-тънките пликчета.
„Това гласуване е първата ни голяма победа, която получи огромна подкрепа и ще е от полза за всички засегнати страни. Тук няма губещи“, заяви Маргарет Аукен (Зелените/EСА, Дания), която е и основният вносител на новите обвързващи европейски цели. „Тук сме не да се надяваме, а да действаме сега“, каза още Аукен и цитира статистика, според която 70% от отпадъците в морските води са пластмасови, а 70% от тази пластмаса са именно найлонови торби. Именно те образуват плътни отпадъчни „килими“ сред морета и океани, а най-известният е т.нар. „пластмасова супа“ в Тихия океан.
„Днешният вот е победа в борбата за ограничаване на пластмасовите отпадъци. Това е страхотна новина не само за околната среда в Европа, ограниченията ще имат и глобален ефект, тъй като повечето от употребените еднократно торбички на континента стигат до световните океани и са основната причина за феномен „пластмасова супа“, коментира евродепутатът Гербен-Ян Гербранди от Комисията по околна среда на ЕП.
По време на обсъждането нееднократно беше повдигнат въпросът, че страни като Албания, които все още не са членки на общността, замърсяват сериозно моретата с тези отпадъци. Депутатите се съгласиха, че по време на преговорите с Албания, спазването на директивата и новоприетите цели за ограничаване на найлоновите торби ще е едно от условията страната да бъде приета в ЕС.
Според повечето изказвания в пленарна зала преди гласуването масовото консумиране на найлонови торби е сериозен екологичен проблем с драстични последици за околната среда и биоразнообразието, но в същото време той е лесно разрешим с определени, доказали ефективността си мерки. В добавка, има силен граждански консенсус и подкрепа за въвеждане на рестрикции. Основен противник на ограничаването на найлоновите торби е бизнесът, свързан с опаковки.
Българският депутат Момчил Ненков е „против“
Непосредствено преди вота се изказа и българският евродепутат Момчил Ненков, който заяви, че ще гласува против новите европейски цели за найлоновите торбички заради икономическите и социални им последици.
Според него директивата ще се използва за прокарването на непропорционално високи такси, които от своя страна ще доведат до намалено търсене на тези продукти и до намаляване на работната ръка в този сектор.
Биоразградими торбички
По време на дебата в зала редица депутати поставиха въпроса за т. нар. „оксо-биоразградими“ торбички.
Ограничения за употребата им засега няма. В същото време в тях са включени добавки, обикновено метални соли, които ускоряват окисляването и разпадането на торбичките на малки частици, които са невидими за човека, но въпреки това замърсяват природата.
Новите правила дават възможност на Еврокомисията да определи правила за етикетирането на такива продукти и да проучи как да се ограничи употребата им. За да се промени поведението на консуматорите, трябва те да чуят фактите за това замърсяване и за последиците от него, а за това са нужни редица образователни кампании.
Европейският комисар по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела изтъкна, че с новата директива страните-членки ще имат инструментите да се справят с особено сериозен проблем. По думите му най-големият проблем е боклукът в моретата, който застрашава не само морското биоразнообразние. „Това е глобален проблем, който изисква глобално решение. Днес говорим само за ЕС, но проблемът е много по голям и ще продължим да го обследваме още по-сериозно“, ангажира се екокомисарят.
Източник: © Дневник | Снимка: Надежда Чипева