Електронни отпадъци – защо е важно да рециклираме и как да стане това?

Замисляли ли сте се каква е паричната себестойност на стоящите в шкафовете ви стари джаджи, които едва ли някога ще използвате отново? Или какво се случва с тях, ако ги изхвърлите в коша за боклук? Днес ще обърнем по-съществено внимание на електронните отпадъци и начините, чрез които можем да променим навиците си по отношение на този тип вещи. Трябва ли наистина да третираме старата електроника като отпадък и може ли тя да се превърне в ценен ресурс?

Всяко устройство, захранвано от електричество, което вече не се използва, се счита за електронен отпадък. В тази група влизат:

Всяка година човечеството произвежда около 50 милиона тона електронни отпадъци. Те представляват около 5% от всички отпадъци, като най-големите количества се генерират от западноевропейските страни, Северна Америка, Япония, Южна Корея и Австралия.

Според изследванията, е-отпадъците са най-бързо увеличаващият се тип отпадъци в света. С напредването на технологиите все повече хора получават достъп до интернет, цените на електронните устройства стават по-ниски поради по-голямата конкуренция на пазара, а потребителите притежават множество устройства и ги сменят все по-често. Ако човечеството продължи да произвежда е-отпадъци със същото темпо и неговите системи за рециклиране останат непроменени, до 2050 г. количеството на отпадъците може да достигне 120 милиона тона.

Само 41 държави в света събират статистически данни за електронните отпадъци и единствено Европа има редовен обмен на актуални данни.

В момента едва 20% от електрониката се рециклира правилно. Какво се случва с останалите 80%, не е известно. Има обаче два най-вероятни сценария:

Въпреки че е незаконно съгласно Базелската конвенция, богатите държави изнасят неизвестно количество електронни отпадъци в страни като Гана, Китай, Индия, Тайланд и Нигерия.

В тези развиващи се страни е-отпадъците се разглобяват от работници, които не използват предпазни средства и работят с елементарни методи и инструменти. Техниките за третиране включват изгаряне и разтваряне в силни киселини. Веднъж разглобени, компонентите на електронните отпадъци се съхраняват в големи купчини на открито. Тези методи за обработка и съхранение излагат работниците и местните жители на няколко тежки метала и органични химикали, които съществуват в компонентите на е-отпадъците.

Може да се каже, че най-много вреди се причиняват на хората, които пряко се занимават с електронните отпадъци – работници без защитна екипировка от бедните страни. Те са подложени на висок риск от негативни последици за здравето чрез контакт с кожата и вдишване. С времето обаче локализираното замърсяване е последвано от миграция на замърсителите чрез дим, прах, питейна вода и храна. Следователно, това излага по-широката общност на химикали като Cu, Pb, Sb, Hg, Cd, Ni, полибромирани дифенилови етери (PBDE) и полихлорирани бифенили (PCBs).

Диоксините, отделяни чрез изгаряне на е-отпадъци, допринасят за множество здравословни проблеми, включително:

И разбира се, не само хората страдат от неподходящото изхвърляне на електроника. Природата също е изложена на висок риск. Замърсените с е-отпадъци водоеми имат потенциал да предизвикат вредни ефекти върху поведението, физиологията, метаболизма, развитието и растежа на много водни организми.

Това означава, че трябва да направим преминаване от линейна към кръгова икономика, която запазва стойността на продуктите възможно най-дълго и рециклира отпадъците. В момента обществото следва модела „вземете – направете – изхвърлете“. Ние използваме ценни материали, за да произведем част от оборудването, което ще бъде в употреба известно време, а след това го изхвърляме. В идеалния вариант трябва да затворим кръга и вместо да изхвърляме старите продукти, те могат да бъдат рециклирани с цел да се използват повторно в етапа на производство. По този начин не само ще се редуцират отпадъците на депата, но и ще се използват по-малко нови ресурси. Това ще доведе до икономически растеж, създаване на повече и по-екологични работни места, както и до нови бизнес възможности.

E-отпадъците съдържат благородни метали, включително злато, сребро, мед, платина и паладий, но също така за изработката им се ползват и ценни материали като желязо и алуминий, заедно с пластмаси, които могат да бъдат рециклирани. Може и да не ви се вярва, но в тон смартфони се съдържа 100 пъти повече злато, отколкото в тон златна руда.

През 2016 г. по целия свят бяха генерирани около 435 килотона стари мобилни телефони на обща стойност 9,4 милиарда евро под формата на суровини. Простите изчисления показват, че пазарът на вторични суровини от е-отпадъци струва 55 милиарда евро годишно. [4] Около половината страни в света имат по-нисък БВП от стойността на използваната електроника. Това доказва, че най-богатите находища на ценни материали са в сметищата или домовете на хората.

Националните политики и законодателството за електронни отпадъци играят важна роля, тъй като те определят стандартите и контрола за управление на действията на заинтересованите страни, които са свързани с електронните отпадъци в публичната и частната сфера. Освен това тези политики и законодателство следва да създават и поддържат работещ и справедлив икономически модел.

Основната идея е производителите да носят съответната отговорност за фазата след употреба. Обикновено това става под формата на разширена отговорност на производителя, когато малка такса за нови електронни устройства субсидира събирането и рециклирането на излезли от употреба електронни устройства.

Основният мотив, който стои зад тезата, че производителите трябва да носят отговорност за фазата след използването на устройствата е, че повечето от въздействията върху околната среда са предварително определени по време на фазата на проектиране.

Източник: © DataArt