Толкова много се говори за рециклиране, за отговорно потребление и внимание как се отнасяме към боклука, а има толкова митове и неясноти. Затова със специалната поредица „Свят без отпадъци“ – „Дневник“ и „Кока-Кола“ създават пътеводител в темата – всичко най-важно, което трябва да знаете – проверено и обяснено.
Автор на материалите в поредицата е Лия Панайотова
Невероятната история на пластмасата
Кратка история
на пластмасата
Играта на билярд ражда пластмасата
Целулоид – предшественикът на днешната пластмаса
Първата синтетична пластмаса
Пластмаса
по време на война
Ерата на
пластмасовата слава
Първите
съмнения
Пластмасата през 21-ви век –
една от най-противоречивите
теми
Днес пластмасата е един най-разпространените материали не само в ежедневието ни, но и сред заглавията на най-големите световни медии. Според PlasticsEurope, през 60-те производството ѝ е било около 5 милиона тона, а до 2011 г. стига 280 милина тона. Без пластмаса, много от това, с което разполагаме днес, нямаше да съществува. От друга страна, островът от боклук в Тихия океан вече е с размер 1,6 милиона квадратни километра, а микропластмаса (парченца с размер под 5 милиметра в диаметър) има в дъжда, храната и питейната вода.
Според годишната статистика от 2018 г. на Британското кралско научно дружество, 91% от произведената пластмаса не се рециклира. Затова най-успешните варианти за справяне с проблема са да използваме колкото се може по-малко пластмаса, а когато все пак се наложи – да я рециклираме след това.
Пластмасата и
околната среда
Отговорът как влияе пластмасата на околната среда е изключително комплексен.
Пластмасата може да улеснява транспорта и съхранението
При транспорта, ниското тегло на продуктите опаковани в пластмаса спестява вредни емисии. Освен това, някои видове храна и напитки опаковани по този начин се запазват по-дълго, което намалява разхищението на храна и осмисля ресурсите (енергия, вода, площ) за отглеждането ѝ. Понеже пластмасата не се чупи лесно, това е още един от начините, по които предпазва продуктите от разхищение.
Петрол и енергия
Освен това, дори когато самото производство на пластмаса употребява по-малко енергия от производството на други материали, е важно какво се случва след това. В момента в ЕС и на глобално ниво се набляга изключително върху „живота“ на материалите, след като сме спрели да ги използваме. Тоест – станали са отпадък
Микропластмаса
в кръговрата на
природата
Според изследване на Световната здравна организация, микропластмасата е буквално навякъде, но понеже този феномен е сравнително нов, са необходими повече изследвания, за да се каже със сигурност дали има и какво е влиянието върху хората. Според други изследвания, като това публикувано през 2017 г. в научния журнал “Environmental Science and Pollution Research”, поглъщането на микропластмаса може да има негативно влияние върху човешките хромозоми и така да доведе до здравословни проблеми като стерилитет, наднормено тегло и злокачествени заболявания.
При всички положения е важно да се направят още изследвания, а производителите на пластмаса, обществените лица и всички потребители да бъдем отговорни по въпроса.
Какво се случва, ако пластмасата не се рециклира?
Попаднала в природата или на сметище, отпадъчната пластмаса освобождава вредни вещества във водите и почвите в продължение на стотици години. Така че е много важно да не позволяваме това да се случи, като рециклираме отпадъка си.
Въпреки че пластмасата прави транспортирането на стоки по-лесно и евтино, според много хора дългосрочната цена се оказва неоправдано висока. След като сме прключили с нея, пластмасата ни остава планетата буквално за вечни времена и има пагубно влияние върху природата. Въпреки че все още не сме напълно наясно с последиците върху човешкото здраве, първите изследвания по въпроса дават поводи за притеснение. За щастие се появяват и обещаващи алтернативи. Все пак преди да бъдат приложени масово, ще са необходими още изследвания.
Бъдещето на
пластмасата
В някои сфери, пластмасата има голям потенциал. Например олекотените компоненти в авиацията означават по-нисък разход на гориво. И все пак, повече от ясно е, че светът ни не може да продължава да използва пластмасата по същия начин, както през последните 60-70 години.
Oтново се връщаме към пластмаста от растителен произход, подобна на Целулоида от 19-ти век. Такива продукти вече се появяват на пазара и са направени от растения като бамбук, коноп, царевица и маниока. Последното е кореноплодно растение от Азия, Африка и Южна Америка, а „найлоновите“ торбички направени от него се разграждат във вода, която след това е безопасна дори за пиене. Тъй като тези технологии все още са сравнително нови, е необходимо да мине време, докато стане напълно ясно колко ресурси действително употребяват.
„Пластмаса“ от ново поколение
Бактерии в борбата със замърсяването
Какво можем да правим всеки ден
Един забележителен пример за това е интернет страницата Ecobricks.org – сдружение, което обединява хора от цял свят и окуражава строителството с така наречените „еко тухли“. Това са просто пластмасови бутилки, пълни с пластмасови отпадъци, които могат лесно, ефективно и евтино да се вграждат в строителството, като в същото време предпазват планетата. Сайтът предлага безплатна информация и курсове, а доволните последователи са от цял свят.
