Толкова много се говори за рециклиране, за отговорно потребление и внимание как се отнасяме към боклука, а има толкова митове и неясноти. Затова със специалната поредица „Свят без отпадъци“ – „Дневник“ и „Кока-Кола“ създават пътеводител в темата – всичко най-важно, което трябва да знаете – проверено и обяснено.

Автор на материалите в поредицата е Лия Панайотова

Може би ви се струва, че рециклирането е съвременна концепция, но всъщност методът се заражда още в зората на човечеството. Историята на оползотворяването е пълна с изненади и креативни личности, а докато някога хората са рециклирали, защото не са имали достатъчно, през последните десетилетия сме мотивирани от всеобщото разточителство и неговите последици.

Това също е вид рециклиране. Конър Гилкрайст от Университета в Мериленд, САЩ, пише научен труд – обзор на строителството в древен Рим, в който се фокусира върху извънградските вили, конструирани от вече използвани стари камъни, метал, дори стъкло.

Китайската култура е една от най-древните, така че наличието на рециклиране там не е изненада. Според друг научен обзор, който разглежда производството на хартия в древен Китай, още през 140 – 87 г. пр.Хр. стари парчета конопен плат се превръщали в хартия чрез изваряване.

Според Британската библиотека и историка д-р Матю Уайт от университета в Хертфордшир семето на консуматорското общество покълнало още през XVIII век в Западна Европа. Тогава хората за пръв път имали достъп до разнообразни стоки и материали.

Питър Стърнс, професор по история, завършил „Харвард“, се съгласява с това твърдение в книгата си Consumerism in World History: The Global Transformation of Desire. В нея той твърди, че консуматорството описва общество, в което целите на хората са да придобиват стоки, от които не се нуждаят: „Изгубваме се в желанието за още и още.“

Въпреки че много хора обвиняват Индустриалната революция за развитието на консуматорството, всъщност през тази ера рециклирането също получило някои придобивки. Например около 1813 г. в Йоркшир, Англия, Бенджамин Лоу създава процеса shoddy. Стари вълнени парчета плат се стриват, а след това от тях се изтъкава нова прежда. Така от непотребни дрипи се раждат напълно рециклирани дрехи и одеяла. A в края на века, през 1897 г., в Ню Йорк се появява първият център за сортиране на отпадъци.

Обратната страна на тази лъскава монета се оказали тоновете отпадъци, но в началото това не изглеждало като проблем. Още през 1955 г. списание Life публикува материал със заглавие Throwaway Living и изображение на щастливо семейство, което подхвърля във въздуха предмети за еднократна употреба. Днес терминът „общество на изхвърлянето“ (от английски throw-away society) е критика към консуматорската култура, в която използваме твърде много за твърде кратко и така се зариваме с боклук.

През 1955 г. обаче идеята, че домакинската работа ще е по-бърза и лесна, като просто изхвърляме всичко, вместо да го чистим, била революционна. Статията на Life описва предмети за еднократна употреба, които днес биха шокирали повечето от нас – вази за цветя, тигани, кърпи за гости, купички за кучета, дори и примамки за лов.
Всяко действие има своето противодействие и така в отговор на културата на изхвърлянето през 60-те се заражда движението за опазване на природата, a през 1970 г. се провежда първият Ден на Земята. Гари Андерсън печели конкурс за лого на рециклирането, организиран по повода. Всяка от стрелките е символ на процесите при рециклиране – събиране на отпадъците разделно, преработване и превръщане в нови продукти.

През 1976 г. Комисията на европейските общности създава Комитет по управление на отпадъците, тъй като „е много важно да се насърчават рециклирането и повторното използване на отпадъчни материали с цел запазването на енергия“.

В речта си пред ООН през 1989 г. Маргарет Тачър цитира писмо от британски учен на борда на кораб в Антарктическия океан. В него се казва, че топенето на ледниците е пряк резултат от глобалното затопляне: „Има опасност климатичните промени, причинени от човека, да станат неконтролируеми и необратими.“ През 1992 г. ООН приема Рамкова конвенция за изменението на климата, а през 1994 г. тя влиза в сила. Днес 197 държави са ратифицирали конвенцията, като по този начин потвърждават ангажимента си да се борят срещу глобалното затопляне, причинено от човешка дейност.

За щастие има ефект – все повече домове и офиси по цял свят дават своя положителен принос. Сега поставяме и ясно разграничение между процесите. Практиката от миналото непотребни вещи да се влагат в нови продукти вече се нарича преизползване (reuse), или ъпсайклинг (upcycling). Такъв пример е сезонна декорация от стара офис хартия. Изхърлени разделно, листовете ще бъдат преработени в нова хартия, което е рециклиране. Разграничението е важно, защото рециклирането също използва ресурси и затова колкото повече пъти употребим нещо, преди да бъде преработено, толкова повече вредни емисии си спестяваме.

През 2004 г. НСИ започва да събира данни за рециклирането в България и по-специално за отпадъците от опаковки. Терминът обозначава датата, на която сме използвали ресурсите, които би трябвало да ни стигнат за цяла година. Това никога не се е случвало толкова рано, колкото през 2019 г. – на 29-ти юли. *ден на надхвърлянето

Идеята е да се намалят отпадъците и вредните емисии, като в същото време се окуражава устойчиво икономическо развитие и се създават нови работни места

Все повече бизнеси виждат, че за да бъдат конкурентоспособни в среда, в която екологията е ключова за потребителите, трябва да приложат нови решения. Освен това от 2021 г. някои пластмасови изделия за еднократна употреба ще бъдат забранени в ЕС. Вече няма да можем да си взимаме такива прибори, чаши и чинии, сламки, клечки за уши, балони на клечка и контейнери за храна. Напоследък се появяват алтернативи, които да улеснят промяната. Няколко примера: биоразградими контейнери за храна от остатъчна тръстика; пластмаса от растения; рингове за кенчета от остатъчните пшеница и ечемик при производството на бира; капсули за напитки от водорасли; дрехи от обелки на портокал, листа на ананас и пластмаса, извлечена от океаните; бамбукова домакинска хартия за многократна употреба; восъчни кърпи за съхранение на храна и още много други иновации повишават потенциала на рециклирането. Все пак, докато върху тези технологии не се направят повече проучвания, няма да знаем колко ресурси като вода, енергия и площ ще са необходими за използването им.

На фона на иновативните решения се появяват и препятствия. През 2017 г. Китай, който дотогава рециклира 56% от световните пластмасови отпадъци и повече от 70% от европейските хартиени отпадъци (по данни на Deutsche Welle), обявява, че значително ще намали това количество и ще затегне ограниченията. Промяната поставя Европа, САЩ и Австралия пред необходимостта да открият нови решения за рециклиране.

Рамковата директива за отпадъците на ЕС от 2018 г. описва задълженията на всяка от страните членки до 2020 г. 50% от битовите отпадъци да се рециклират. През 2025 г. този процент трябва да се качи на 55, а до 2035 г. да достигне 65%. Има опасност 14 от държавите членки да не се справят с изискването за 2020 г., като една от тях е България.

Също през лятото на 2019 г. Кралство Бутан стартира кампанията „Моят боклук, моята отговорност“. Всеки месец цялата държава ще има поне един час с нулеви отпадъци, за да достигне целта си за общество с нулеви емисии до 2030 г.

Връзката между човечеството и рециклирането има дълбоки корени, пълна е с остри обрати, а финалът е неизвестен. Всички ние с всекидневните си действия пишем тази история. Колкото повече се интересуваме от алтернативите, толкова по-важно става за бизнеса и научните изследователи да намират устойчиви решения. Така се раждат многообещаващи форми на рециклиране като изследвания с гъби и червеи, които унищожават пластмасови отпадъци. През 2019 г. историята на рециклирането, изглежда, е в апогея си, а най-вълнуващото предстои.

Източник: © Дневник.БГ, Автор: Лия Панайотова