Какво е пластмаса?

Думата plastic („пластмаса“ от английски) буквално се превежда като „нещо гъвкаво, което се оформя лесно“. Пластмасата може да се обработи в почти всичко, а видът и ще разпознаете по номера поставен на изделието.

Колко вида пластмаса съществуват?

Съществуват няколко вида пластмаса определени, както следва; 1. PETE. Полиетилентерефталат - От него се произвеждат бутилки, кутии за храна, някои опаковки за храна. Подлежи на рециклиране и се рециклира се най-често и редовно в сравнение с другите видове. 2. HDPE. Полиетилен с висока плътност. От него се произвеждат опаковки за домакински препарати, козметика, мляко.Също често се рециклира и може да се използва многократно. 3. PVC - Поливинилхлорид. Използва се за производство на тръби, подове, изолация, играчки, опаковки. Рециклира се трудно, сериозна заплаха за околната среда и здравето. В никакъв случай не бива да се нагрява, тъй като отделя вредни вещества. 4. PP - Полиетилен с ниска плътност. Използва се за производство на найлонови торбички, опаковани хляб и зеленчуци. Рециклира се, но по-рядко – не всички рециклатори приемат този материал, тъй като е много мек и при липса на подходящи условия може да се оплете в машините и да ги счупи. 5. LDPE - Полипропилен. за производство на дрехи, капачки (основно от хранителни продукти и напитки), мебели, медицински изделия, въжета, автомобилни части. Рециклира се, но по-рядко – не всички рециклатори го правят, тъй като, в зависимост от процеса, той може да се окаже скъп и труден. Може да се използва многократно. 6. PS - Полистирен, познат още като стиропор. За производство на контейнери за храна, прибори за еднократна употреба, чаши за кафе. Рядко се рециклира, тъй като заема много място, но е изключително лек материал. Създава сериозни проблеми за околната среда. Не бива да се нагрява, тъй като освобождава вредни за здравето химикали. 7. OTHER. Други, най-често е смес от различни видове пластмаса. Повечето рециклращи компании не приемат този материал. Добре е да се избягва максимално.

Защо PET е най-предпочитаната опаковка?

Полиетилентерефталат, или PET, e най-широко разпространената пластмаса. Ще я намерите под формата на полиестер (за дрехи и други тъкани) и опаковки (например бутилирана вода и безалкохолни напитки). Причините PET да е толкова популярен са, че изолира добре от вода, много е лек, нечуплив и лесно се рециклира.

Как да съхраняваме продукти, опаковани в PET?

Както и повечето твърдения, отнасящи се към пластмасата, въпросът със съхранението й също е спорен елемент. Според една от асоциациите, произвеждащи този материал – PET Resin Association със седалище в Ню Йорк, е напълно безопасно бутилките от PET да се пълнят многократно. От асоциацията дори твърдят, че в развиващи се страни, където достъпът до чиста питейна вода е труден, местните жители могат да дезинфекцират водата си, като я пълнят в бутилки и я оставят на слънце за няколко дни. Интересно е, че според други изследвания PET, както и всички други видове пластмаса за еднократна употреба, в никакъв случай не бива да бъдат деформирани, нагрявани и пълнени повторно, защото тогава има риск да освободят вредни вещества в храната или водата. Например изследване, публикувано през 2014 г., сравнява 16 вида пластмасови бутилки на китайския пазар. Анализът показва, че във водата се освобождават елементите антимон (Sb) и бисфенол А (BPA) в най-големи количества, когато бутилката се нагрява. BPA e едно от малкото доказано канцерогенни вещества, а продължителното излагане на Антимон може да доведе до сърдечни, белодробни и стомашни проблеми.

Защо е важно да се рециклират PET и други видове пластмаса?

Според принципа за кръгова икономика най-важното, което можем да направим, е да използваме само това, което наистина ни е необходимо, и да ограничим излишните отпадъци. Когато все пак сме приключили с нещо и сме го преизползвали колкото се може повече, е изключително важно да го изхвърляме разделно в определените за целта контейнери, за да подлежи на рециклиране, иначе рискът да попадне в природата е огромен.

Какво се случва, когато пластмасата не се рециклира?

Според изследване а Програма на ООН за опазване на околната среда 80% от случаите, в които отпадък причинява проблем в океана, са свързани с пластмаса. Същият доклад показва колко издръжлива е пластмасата, когато попадне в околната среда – например пластмасови останки от самолет, свален през 1944 г., са намерени в храносмилателната система на албатрос на около 9600 км от местоположението на самолета. Затова е много важно пластмасовите ни отпадъци, включително тези от PET под формата на полиестер или бутилки, да отидат за рециклиране, а не в контейнера с общ боклук или още по-лошо – сред природата.

Какво да направим, преди да пуснем пластмасовата опаковка в контейнера за рециклиране?

За да бъде ефективно усилието ни да съберем пластмасата разделно и да я поставим в правилния контейнер, има няколко детайла: 1. Изплакнете бутилката (ако по нея има много остатъци, може да замърси и останалите отпадъци в контейнера, като така затрудни целия процес). 2. Смачкайте я колкото можете повече (някои видове пластмаса като PET са много леки, но в същото време под формата на бутилки и контейнери са обемни и така заемат голямо пространство в контейнера. Когато смачкате бутилката, в контейнера ще има място за повече отпадъци. Камионът, който събира боклука, ще направи по-малко курсове и така се спестяват емисии). 3. Сложете капачката обратно на бутилката (От „Екопак“ препоръчват да се спази тази стъпка, за да сме сигурни, че бутилката ще остане смачкана). 4. Поставете отпадъка в жълтия контейнер за пластмасови отпадъци.

Какво се случва, след като отпадъкът приключи „живота си“ при нас?

Сметосъбиращият камион се движи по график и всеки от „цветните контейнери“ се събира в различен ден. Този график зависи от района, но ако забележите такъв камион, обърнете внимание какво пише отстрани на него – трябва да има информация кой тип контейнер събира в този ден.

В какво се превръща рециклираният PET?

PET, най-разпространената пластмаса в ежедневието ни, може да се превърне в много неща, след като се рециклира. Една бутилка, попаднала сред природата или на сметище, ще остане там стотици години. Защо вместо това не и дадем шанс за нов живот? Тя може да се върне на пазара като тъкани за дрехи, обувки, тапицерия, куфари, спални чували, автомобилни части, както и нови PET изделия.

Кръговрат ли е рециклирането?

Рециклирането е изключително важно, тъй като предпазва природата и човешкото здраве от ведните последици, които причинява, когато попадне в природата или на сметище. Да използваме колкото се може по-малко и да рециклираме това, което все пак се налага да употребим, са двете най-важни потребителски поведения от гледна точка на стратегията за кръгова икономика. И все пак е важно да се има предвид, че при рециклирането на пластмаса, за разлика от рециклирането на стъкло и метал, винаги се добавя нов материал. Освен това, към момента, пластмасата може да се рециклира само определен брой пъти.

Трябва ли да се рециклира пластмасата?

Да, пластмасата трябва да се рециклира. Въпросът дали пластмасовите бутилки трябва да се превръщат в нови бутилки, изглежда, също няма еднозначен отговор. Изданието Recycling Today публикува две изявления, които показват напълно различни гледни точки. Според Джоан Арчър, бивш президент на Асоциацията на Минесота за безалкохолни напитки: „Рециклирането на бутилки в бутилки използва повече енергия и финанси, за да се изчисти достатъчно добре материалът и да отговаря на изискванията. Ресурсът за направата на влакна за килими от рециклирана пластмаса например е много по-малък.“ От друга страна, според Ан Морс, която води програмата за рециклиране на окръг Уинона в Минесота от 1991 г.: „Индустрията за напитки (в САЩ) генерира 22 милиарда тона PET бутилки на година, от които 35,6% се рециклират, а 64,4% се изгарят или заравят. Ако индустрията използва поне 25% рециклиран материал в бутилките си, ще помогне за уравновесяване на търсенето и ограничаването на проблема.“

Как се рециклира стъкло?

Стъклото се прави от няколко прости съставки – пясък, сода, вар и стъклени трошки (т.е. рециклирано стъкло). Обикновено най-голям е делът на пясъка, но добиването му уврежда естествените екосистеми. За сметка на това според американския Институт по стъклени опаковки (GPI), основан още през 1919 г., рециклираното стъкло намалява нуждата от суров материал с до 95%.

Какво да правим със стъклените си отпадъци?

Рециклирането на стъкло е изключително продуктивно за бизнеса, спестява много вредни емисии и сметищна площ, а освен това преработката на практика може да се случи безкрайно много пъти, без материалът да се увреди. Затова е важно стъклените опаковки да се изхвърлят разделно, като се имат предвид някои особености: 1. В съответните контейнери може да поставите всякакви стъклени опаковки, дори от лекарства и козметика, стига да са изпразнени и изплакнати. Ако по опаковката има елементи от други материали, като хартиени етикети и пластмасови или метални капачки, махнете и тях 2. Прозорци, огледала, домакински съдове, лампи и електроуреди не бива да попадат в контейнера за стъкло, тъй като технологията за преработка е различна.

Възможна ли е повторна употреба преди рециклиране?

Според европейската стратегия за кръгова икономика, както и идеята за общество с нулеви отпадъци потребителите имат ключова роля. На първо място – да използваме само това, което ни е необходимо. След като вече имаме нещо, е важно да го преизползваме колкото се може повече пъти и чак накрая да го рециклираме. За разлика от други видове контейнери стъклото е безопасно за многократна употреба. То не освобождава вредни вещества при нагряване или търкане, така че една стъклена бутилка от вода например може да влезе в употреба още много пъти.

Как се рециклира метал?

Металите се делят на два типа – черни и цветни. Основната разлика е, че черните включват желязото и неговите сплави. Всички останали влизат в определението за цветни метали, като някои примери са алуминий, магнезий, титан, олово, мед, никел, калай.

Какво да правим с металните си отпадъци?

Тъй като в природата металът се разгражда за стотици години, а когато се рециклира, не губи от качествата и стойността си, е важно отпадъците от метал да бъдат изхвърляни в съответния контейнер за разделно събиране. Преди това обаче има няколко условия: 1. Добре е отпадъкът, например консервна кутия, да бъде изплакнат. Не е нужно да е идеално чист, а само да няма големи остатъци от храна и мазнина. Въпреки че отпадъкът преминава обработка в предприятията за сортиране, когато го изчистим още в дома си, ще улесним процеса и ще намалим вероятността някоя опаковка да остане нерециклирана. 2. Ако отпадъкът се състои от повече материали (например метален контейнер с пластмасова капачка или консервна кутия с хартиен етикет), трябва да ги отделим един от друг, преди да поставим всеки в съответния контейнер за разделно събиране. По този начин гарантираме, че те ще бъдат рециклирани, вместо да попаднат на сметище. 3. Когато изхвърляте спрей флакони, например дезодорант или пяна за бръснене, е необходимо да ги изпразните предварително, както и да отделите пластмасовите капачки. Добре е опаковките и кеновете да се смачкат, преди да бъдат изхвърлени, за да заемат по-малко място. 4. Много хора не знаят, че алуминиевото фолио се рециклира, също както алуминиевите кенове от напитки. И тук важи правилото за изплакване на отпадъка. 5. Електроуредите не се изхвърлят в контейнера за метал, тъй като те съдържат много различни материали и изискват специфична обработка. За да се справят с този проблем, общините в България организират график за събиране на електроуреди по региони. Можете и да се обадите на вашата община, за да заявите извозване. В Столичната община това е безплатно и се случва от дома ви. 6. Батериите поставяйте в съдовете за събиране на батерии, които се намират в търговски и административни сгради. Всяка община има график, по който ги изхвърля. Не бива да попадат сред смесения битов отпадък или в природата, тъй като има опасност от изтичане на химикали в почвата, водите и въздуха.

Възможна ли е повторна употреба преди рециклиране?

Според плана за кръгова икономика на ЕС рециклирането е един от последните етапи във веригата на потребление. Предимствата му са неоспорими и все пак то също употребява енергия, така че стремежът е всеки продукт да се използва възможно най-дълго, преди да бъде рециклиран. Един от популярните методи за преизползване през последните години се нарича „ъпсайклинг“ или „надрециклиране“. Идеята е да се намери ново и интересно приложение на непотребното.

Какъв е потенциала на отпадъците от хартия?

Сепарираната и балирана хартия и картон са вторични суровини с много голям потенциал. Смесените твърди битови отпадъци съдържат ценни съставки, като чрез механичните процеси, които прилагаме при третирането им ние ги превръщаме в суровина годна за рециклиране.

Какви видове отпадъци от хартия съществуват?

1. Смесена домакинска хартия - Състои се от смес от различни по качество хартия без ограничение за вида на влакнестата структура, обикновено генерирана от домакинствата, чрез системите за разделно събиране на отпадъци. Забранените материали не бива да надвишават 2%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 5%. 2. Мека смесена хартия - Състои се от смес от различни по качество хартия без ограничение за вида на влакнестата структура. Забранените материали не бива да надвишават 1%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 5%. 3. Твърда смесена хартия (HMP) - Състои се от чиста, сортирана смес от различни по качество хартия, съдържаща не повече от 10% целулоза. Забранените материали не бива да надвишават 0.5%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 3% 4. Изрезки от картон за кутии - Състои се от нови изрезки от хартия, използвана за призводството на сгъваеми картони, готови кутии или други подобни картонени продукти. Забранените материали не бива да надвишават 0.5%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 2% 5. Индустриални опаковки - Състои се от хартия, използвана за опаковане на ролки, връзки, или пачки от готова хартия. Забранените материали не бива да надвишават 0.5% Общото количество на чужди включвания да не надвишава 3% 6. Хартия от вестници - Състои се основно от вестнци. Забранените материали не бива да надвишават 1%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 5%. 7. Вестникарска хартия - Състои се от сортирани, свежи вестници, непрегорени от слънцето, съдържащи не повече от нормалния процент дълбок печат и цветни секции. Може да съдържа списания. Забранени материали не се допускат. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 0.25%. 8. Списания (OMG) - Състои се от списания, каталози и други подобни печатни издания, с обложки. Могат да съдържат малък процент новинарска хартия, без обложки. Забранените материали не бива да надвишават 1%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 3%. 9. Вълнообразен картон (Велпапе - OCC) - Съдържа от велпапе с обшивка от многослоен картон, юта или крафт. Забранените материали не бива да надвишават 1%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 5%. 10. Двойно сортиран вълнообразен картон (Велпапе - DS OCC) - Състои се от двойно сортиран вълнообразен картон, генериран от супермаркети и/или индустриални предприятия, с обшивка от многослоен картон, юта или крафт. Материалът е специално сортиран, така че да не съдържа картон, вносно велпапе, пластмаси и восък. Забранените материали не бива да надвишават 0.5%. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 2%. 11. Употребявана кафява хартия (KRAFT) - Състои се от торби от кафява хартия, без съдържание на нежелани обшивки и остатъци в торбите. Забранени материали не се допускат. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 0.5%. 12. Смесени изрезки от кафява хартия (KRAFT) - Състои се от нови изрезки от кафява хартия, листи и отпадъчни торби, несъдържащи шита хартия. Забранени материали не се допускат. Общото количество на чужди включвания да не надвишава 0.1%.

МОСВ разработва промени в Закона за управление на отпадъците

МОСВ разработва проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.

МОСВ разработва проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците във връзка с необходимостта от въвеждане на разпоредби, свързани с прилагане на новоприети нормативни актове на ниво ЕС, както и отстраняване на установените технически пропуски.

Това обясни Ивелина Василева, министър на околната среда и водите по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос за изпълнението на ангажиментите на България за транспониране в националното ни законодателство на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.

Нов законопроект

Нов законопроект да бъде внесен за разглеждане в МС през месец юни 2015 година.

Ивелина Василева посочи, че се предвижда този законопроект да бъде внесен за разглеждане в МС през месец юни 2015 година. Министър Василева уточни, че Законът за управление на отпадъците е обнародван в Държавен вестник на 13 юли 2012 година.

През месец ноември 2014 година в МОСВ беше получено официално запитване от ЕК за изпълнението на задълженията на Република България за въвеждане в националното законодателство на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. В писмото си, ЕК посочва, че след извършена оценка на транспонирането на директивата в България, са необходими допълнителни разяснения, допълни Василева.

По думите й, МОСВ е изготвило отговор към ЕК, а от направените бележки е установено, че се налага да бъдат направени основни технически поправки в Закона за управление на отпадъците.

На въпрос свързан с политиките за ползите от отговорността на производителите при разделното събиране на отпадъците министър Василева отговори, че към момента в България има изградена успешна и работеща система за разделно събиране и рециклиране на масово разпространени отпадъци. Ивелина Василева обясни, че такава система има и на отпадъци от опаковки, излезли от употреба превозни средства и електронно оборудване.

Тя допълни, че съгласно действащото законодателство лицата, които пускат на пазара продукти, от които се образуват масови разпространени отпадъци, носят отговорност, включително и с покриването на разходите за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на съответните отпадъци.

При разработването на нормативните актове е ползван и опитът на другите държави-членки и са взети най-приложимите практики съгласно спецификите в нашата страна, обясни министърът на околната среда и водите.

Според нея производителите изпълняват задълженията си чрез заплащане на продуктова такса на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда било тя индивидуална или чрез организация по оползотворяване.

Ивелина Василева каза още, че държавно определените продуктови такси, които се изплащат, са заложени в наредбата. „Възнагражденията, които производителите изплащат за оползотворяване, се определят на пазарен принцип“, поясни министърът.