Няколко начина да откажеш пластмасата

Лоран, която учи в университета в Ню Йорк, един ден осъзнава, че по отношение на отпадъците си на ниво индивид правим твърде малко за проблемите, с които се борим на глобално ниво. Така започва собствената ѝ метаморфоза. От ползване на съдове за храна за многократна употреба, през намаляването на опаковките за хранителни продукти до купуване на наливни препарати за почистване или направата на собствена козметика и дори таблетките за зъби вместо добре познатата паста в туби. Лорен стига и по-далеч – заменя опаковъчната хартия за подаръци с платнени вързопчета за многократна употреба или прост канап. Философията е ясна – опаковката няма значение.

TED видеото е гледано от 3.5 млн. души. Facebook страницата й с името на блога Trash is for tossers има над 110 хил. последователи. Instagram каналът – 381 хил., а философията ѝ се превръща и в успешен бизнес – Package Free Shop.

Целта на Лорън е да бъде запомнена с нещата, които е направила през живота си, не с боклука, оставила след себе си. Тя е една от многото, които се опитват да намалят пластмасовия си отпечатък и следват zero waste начина на живот или на български – философията на “нулевите отпадъци”.

Тя надхвърля многократно целите на европейската директива за намаляването на пластмасата за еднократна употреба и е естествена реакция на задълбочаващия се проблем с боклука. В последните години и все повече бизнеси виждат пазарна ниша в индивидуалния стремеж за отказване на пластмасата.

Опаковките за многократна употреба отдавна са интересна ниша за производители и търговци. Най-големият пробив остава бутилката за вода. В книгата си Патрик Глейк, съосновател и президент на Pacific Institute в Оукланд, Калифорния, разглежда въпроса как водата от свободен ресурс става един от най-успешните и продавани продукти, и то на места без проблеми с водоснабдяването и качеството. Водата се превръща в голям бизнес, както и опаковката й. По данни на National Geographic всяка минута в света се купуват 1 млн. пластмасови бутилки (PET). Те остават един от най-разпространените отпадъци, които макар и рециклируеми, достигат до втори живот в малка част от случаите.

Сега от големите бутилиращи компании като Evian се заричат, че до 2025 г. бутилката им ще е от 100% рециклирана пластмаса. Модата на бутилките за многократна употреба обаче отдавна се разгърна, като от grandviewresearch.com изчисляват, че глобалният им пазар се оценява на 61.74 млрд. долара през 2020 г. и се очаква да се разшири с по 4.0% от 2021 до 2028 г.

Подобно на бутилката за многократна употреба на пазара се наместиха и редица други алтернативи на бързата пластмаса. Платнените мрежести торби се появиха като успешен заместител на добре познатите хвърчащи пликчета по щандовете за плодове и зеленчуци и насипни варива. Восъчните кърпи конкурират различните фолиа за опаковане. Клиентите с кутии за многократна употреба, поръчващи храна за вкъщи, макар и рядка гледка, вече не изненадват търговците. А къмпинг културата с приборите за хранене и металните канчета вече вирее и в градска среда. Основна бариера все още остава цената на екологичните алтернативи, която все още е многократно над пластмасовата опция, но еднократната инвестиция се избива във времето.

Освен със заместители на бързата пластмаса, бизнесът се включи и с някои решения, които улесняват потребителите да водят живот без отпадъци, намирайки нова ниша. Магазините за насипни храни са възможност за избягване на поне част от пластмасата, която влиза в кухнята. Такъв е „Магазин без опаковка“, където, ако нямате собствена, можете да вземете тяхна – кутия за яйца, буркани, восъчни кърпи. В центъра на София се появи и магазин за наливни почистващи препарати и козметика Station Zero. Работи се също с опаковки на клиента, като в магазина може да се ползват и дарени употребени пластмасови опаковки. Заведения за хранене също тръгнаха в тази посока, като Blagichka – Zero Waste на Блажка Димитрова е ресторант с нулев отпадък, който наема младежи в неравностойно положение.

От 2014 г. започна и инициативата „Сипи.еу“ на Младежкия клуб по пешеходен и велотуризъм. Тя призовава заведенията да сипват напитките или храната в съдове на клиента – канчета, термочаши, буркани, кутии. Клиентът се снима пред заведението или магазина и те попадат на картата на „Сипи.еу“.

Преди пандемията успешно напредваше и инициативата „Устойчива мрежа“ на проекта „Бургас рециклира“. Зад него стои архитектът Чавдар Ченков, съосновател на бургаското читалище „Хамалогика“. Целта е в устойчивата мрежа да се включат заведенията в града, които работят в посока намаляване на отпадъците. Сред изискванията е те да поощряват клиентите да ползват собствени чаши и прибори за многократна употреба, като им дават отстъпка. Пандемията заварва проекта с четири заведения, приели да се включат, и още три в етап на преговори.

Премахването на бързата пластмаса стигна и до ивент мениджмънта. Все повече фестивали в България (поне когато имаше такива), по примера на редица чуждестранни, започнаха да предлагат напитки на принципа на депозитната система. Плаща се определена сума за чаша за многократна употреба, в която клиентът потребява за времето на събитието. На финала има избор дали да си задържи фестивалната чаша, или да си получи парите обратно.

Zero waste движението все още е в детската си фаза, но набира последователи. Да откажеш пластмасата може и да е по-трудно дори от отказването на цигарите, но усилията си заслужават.

Освен най-радикалното решение – неизползването на пластмасата, тя може да се замени и с други по-устойчиви решения. Начин за намаляване на опаковките и запазване на тяхната консумация (буквално) са ядливите опаковки. В САЩ компанията Apeel използва корите на плодове и зеленчуци, за да създаде своите опаковки. През 2019 г. на маратона в Лондон пък пластмасовите бутилки бяха заменени от ядливите капсули Ooho. Направени от водорасли и с цена едва 2 цента на капсула, те са реалистична възможност за замяна.

Друг пример е компанията за устна хигиена Nordics, която пусна конец за зъби от канела без никаква пластмаса и обяви, че ще започне да продава пастите си за зъби в опаковки от захарна тръстика.

Все повече компании показват и лично отношение и ценности, свързани с опазването на околната среда. Такава е Flexi-Hex, основана от Сам и Уил Войкс – братя сърфисти, на които им омръзнало да получават сърфовете си опаковани в пластмаса. Те създават калъфи за сърф във формата на пчелни кутийки, в каквито обикновено се транспортират козметика, бутилки и електроника.

Модната индустрия също предлага алтернативи. Изкуствената кожа, която на практика е неразградима пластмаса, вече може да се произвежда от растителни влакна като ананас, обелки от ябълки или корк. В строителството също се появяват алтернативи. Тухлите Hempcrete, или конопобетон, направени основно от коноп, добиват популярност. Те са леки, пожароустойчиви, не задържат влага, отблъскват насекомите, намаляват въглеродния диоксид в атмосферата, „дишащи са“ и изолират добре. Въпреки че засега този вариант не е сред най-нискобюджетните, малки български проекти също използват конопобетон. Във Facebook дори има група за обмяна на опит.

Източник: © Капитал.Бг | Автор: Калина Горанова & Лия Панайотова | Снимка:Shutterstock