Таксата за внос на автомобили
На пръв поглед изглежда, че правителството е създало всички условия събираната от вносители и граждани продуктова такса от излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) да отива по предназначение – за оползотворяване и рециклиране на автомобилите.
Рециклиране без конкуренция
Както и за изпълнението на поставените от МОСВ цели – на година да се рециклират определен брой коли, чрез по-високата такса за внос на стари автомобили да се ограничи вносът им, а избраните да събират таксата и да администрират процеса частни дружества да се конкурират помежду си.
Това обаче е само на пръв поглед. Като се изключи обаче фактът, че откакто имат разрешителни да извършват дейността по събирането на екотаксата, трите частни дружества ежегодно отчитат, че изпълняват задълженията си по рециклирането, нито една от останалите цели на практика не е постигната за трите години, откакто е създаден този модел. В България продължават да се внасят предимно стари автомобили. Според доклада на Изпълнителната агенция по околна среда за 2014 г. картината със състоянието на автомобилния парк в страната е същата като от предходни години – 69% от автомобилите са между 15 и над 20 години. Не се получава и конкуренцията между дружествата, които събират продуктовата такса, което да доведе до намалението й за гражданите.
За тях не е удобно да си я плащат в държавното предприятие ПУДООС, защото, там тя е по-висока, а и за да я платят, трябва да се разходят до някоя банка и да преведат парите по банков път. Така единственият избор на хората остават трите частни акционерни дружества. Между тях обаче няма реална конкуренция (вижте повече в текста „Рециклирани милиони“)
Този модел изглежда порочен, защото с благословията на държавата се дава предимство на едни фирми пред други. Това изкривява пазара в този сектор и не позволява парите, събирани от хората – на практика квазиданък, да се изразходват прозрачно и ефективно.
Източник: Капитал.Бг/ Снимка: Shutterstock
