В ЕС има много регулации и директиви.
Срещу тях е по-лесно да се роптае, отколкото да бъдат отменени. Но онези, които искат да се изкорени всеки опит за регулация, явно не разбират същината на проблема, смята Б. Везел.
Ще спре ли Европа да се грижи и за крушките?
При встъпването си в длъжност новата Европейска комисия обеща да не изнервя европейските граждани с нови, дребнави правила. Говори се за „дебюрократизация“, а всеки познавач на европейската политика тутакси ще се сети поне за няколко примера. Много от тях са толкова изтъркани, че вече отдавна не се споменават – като този с кривите краставици. Но не трябва да бъдеш враг на Европа, за да сметнеш за безсмислени идеите за директива, гарантираща слънчевата защита на строителните работници. В крайна сметка всяка страна поотделно може да уреди подобен вид проблеми в своето законодателство – ако поиска. А по сходен начин стоят нещата и с пестенето на тока: на Европейския съюз му се наложи да определи цели и мерки и да принуди страните-членки да ги изпълняват, тъй като в противен случай и след 50 години не би се постигнало нищо. От друга страна: отмяната на традиционната електрическа крушка струваше много политически капитал на Брюксел – без гаранция, че си струва по отношение на очаквания ефект за пестене на енергия.
Европейската комисия иска по-малко закони
Да се ограничи законодателната дейност до най-необходимото.
Дискусиите около нагревателните плочи на кафемашините, мощността на прахосмукачките и на сешоарите се оказаха истински подарък за карикатуристите и сатириците, респективно – импулс за изкуството в Европа. Но на този вид шеги трябва да бъде сложен край, обещава сега Европейската комисия. Тя иска да ограничи своята законодателна дейност до най-необходимото и да се освободи от някои отживелици.
В името на тази цел Франс Тимерманс, новият вицепрезидент на Европейската комисия, възнамерява да изхвърли зад борда някои вече подготвени законопроекти – като например един регламент за събирането на сметта, по който Европейският съвет и парламентът спорят от години. Същото се отнася и до новите прагове за замърсяване на въздуха или до уеднаквяването на европейските правила за защитата при майчинство.
Тези законодателни намерения не са приложими във формата, в която са планирани, дебатите по тях водят в задънена улица, твърди Комисията, и затова те трябва или изцяло да отпаднат, или да бъдат преработени. Това предизвиква радост у всички, които намират правилата за опазване на околната среда за безполезна пречка пред фирмите. Еколозите обаче са недоволни и предупреждават, че правилата за рециклиране на стари автомобили, електроника или батерии са нужни за бъдещето ни в Европа. Защото се знае, че индустрията няма кой знае колко големи задръжки да изхвърля отровни химикали там, където никой не гледа.
Целта е правилна, но трудно достижима
Да правиш по-малко, но по-добри закони обаче за съжаление не е толкова лесно, колкото го представят популистите.
Разбира се – Европейският съюз няма нужда да решава всеки проблем и да се чувства отговорен за всичко. В бъдеще той би трябвало най-вече да подбира по-добре политическите си битки и да предоставя по-малко благодатна почва за изява на антиевропейските кресльовци. От тях не може да се очаква да млъкнат изцяло, дори догодина в Брюксел да бъде приет един-единствен закон, те пак ще намерят причина за полемика.
Но големите общи теми, предимно в сферата на опазването на околната среда и защитата на потребителите, могат да се решат само на европейско равнище. Затова там не бива да се правят компромиси заради нечие удобство или политическа нерешителност. Европейската комисия трябва да намери съответен баланс между необходимата регулация и потребностите на икономиката.
Еврокритиците, които постоянно настояват за облекчаване на малките и средните предприятия, не са малко. Но повечето ограничителни предписания не произхождат непременно от Брюксел. Един поглед към регламентите във Франция, например, показва, че има огромен брой местни самоограничения. Същото важи и за всепоглъщащата бюрокрация в Италия, която в голямата си част е „домашно“ производство.
Въпреки това: Европа има нужда от по-малко и по-умни закони – в това няма съмнение. И всяка стъпка в тази посока е правилна. Този обаче, който сега изисква от Европейската комисия да изкорени до дъно всеки опит за регулация, явно не осъзнава същината на проблема. За намаляването на огромното по размери европейско законодателство има нужда от търпение и усет. Прибързаността не е правилният метод да се коригират грешки, които са се трупали с години.
Източник: Дойче веле | Автор: Барбара Везел
