Толкова много се говори за рециклиране, за отговорно потребление и внимание как се отнасяме към боклука, а има толкова митове и неясноти. Затова със специалната поредица „Свят без отпадъци“ – „Дневник“ и „Кока-Кола“ създават пътеводител в темата – всичко най-важно, което трябва да знаете – проверено и обяснено.
Автор на материалите в поредицата е Лия Панайотова
6 мита за рециклирането – развенчани
В България рециклирането все още е забулено в митове, които утежняват процеса и ни пречат да живеем по-природосъобразно, с грижа за средата и здравето си. Затова решихме да развенчаем най-разпространените, като извадим на преден план фактите.
През 2017 г. в Европейския съюз сме създали средно 169.7 кг отпадъци на човек. Това изчисляват от Евростат и казват, че по-голямата част от количеството представлява отпадъци от опаковки. Крайната сметка възлиза на общо 86.5 милиона тона опаковки за 2016 г. само в Европа. За повечето хора тези числа са впечатляващи и с право – боклукът, който създаваме сега, ще бъде завещанието ни за поколения напред, ако просто го изхвърлим в сивия контейнер. От друга страна, принципите на кръговата икономика дават възможност да използваме пълния потенциал на всеки предмет, а след това да го рециклираме. За да сме напълно сигурни в смисъла от рециклирането, нека разгледаме митовете и фактите.
мит: Да събирам отпадъците си разделно е трудно, отнема много място и време.
Факт: Всъщност е лесно и бързо, стига да изпълните две простички стъпки.
Почиствай преди да изхвърлиш!
Всяка промяна изисква някакво усилие, няма спор. Преди да започнете да събирате отпадъците си разделно, ще трябва да си набавите още 2-3 допълнителни контейнера, в които да поставяте хартията, металът, пластмасата, стъклото и органичните отпадъци. Това не изисква задълбочено планиране – достатъчно е просто да огледате дома си, така че да намерите подходящо място, дори да е малко. Не е необходимио и да влагате допълнителни финанси. Можете просто да оползотворите непотребни кутии, като ги превърнете в кошове за разделно събиране.
Почистване
Преди да изхвърлим опаковките си в съответния цветен контейнер, трябва да ги почистим от остатъци. Мазнина, храна, козметични продукти – всичко това може да възпрепятства рециклирането. Ако една опаковка бъде изхвърлена наполовина пълна с храна или течност, тя ще замърси и останалия рециклируем материал в цветния контейнер. Затова е важно да премахваме остатъците и да изхвърляме опаковките празни. Не е необходимо да влагаме много време или усилия. Напълно достатъчно е само леко да изплакнем опаковката.
мит: Няма смисъл да изхвърлям разделно, защото в крайна сметка всичко отива на едно и също място
Факт: В рециклирането има смисъл за природата, здравето ни и икономиката. А разделно събраният отпадък определено не отива на едно и също място.
Сигнализирай при нередност!
Вероятно това е най-разпространеният мит в България. За съжаление той е и най-вредният, защото спира много хора да събират отпадъка си разделно.
Как функционира системата?
В действителност това е напълно невярно и лесно може да се провери. Компаниите, които събират и преработват отпадъка, са отделни. Представете си, че имате бизнес за преработване на метал. Вие плащате на компанията по сметоизвозване да ви достави суровината, която след това преработвате и продавате. Ако доставката ви съдържа примеси от други материали, вие губите време и пари. Затова съвсем естествено ще санкционирате компанията, с която работите. В действителност се случва точно това – фирмите по сметоизвозване не могат да си позволят да смесят боклука, защото това ще попречи на работата на партньорите им.
Например от дружеството „Екопак България“ са разположили „18 130 бр. цветни котейнери в 88 общини“. Според Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – за да няма злоупотреби, организациите за оползотворяване като „Екопак“ не разпределят печалби и управляват дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъка. От своя страна тези дружества сключват договори с други фирми, така че да се ограничи конфликтът на интереси. По информация на „Екопак“ дружеството е сключило договори с 42 фирми подизпълнители, които се разделят най-общо на 2 вида:
- За събиране на отпадъци от опаковки;
- За сортиране и обработване на отпадъците на специализирани площадки.
Освен това според предстaвители на дружеството „Екопак“ има договори с 23 завода за рециклиране. Работата на всяко едно от тези звена зависи от коректното отношение на останалите. Това ограничава възможността за злоупотреби.
Сметоизвозване
Колкото до камионите, които събират цветните контейнери – правят го по график, a движението им се контролира с GPS системи. Обичайно всеки вид отпадък се извозва в определен ден, като това е обозначено на камиона. Ако все пак забележите нарушение, е важно да подадете сигнал към съответното дружество. За „Екопак“ можете да го направите на безплатна денонощна „зелена линия“ с номер 080015253.
мит: Рециклирането не работи в България.
Факт: България е сред най-успешно рециклиращите държави в ЕС
Всъщност е точно обратното! Според Евростат за 2017 г. България е на второ място в Европейския съюз по рециклиране на пластмаса. Докато средното ниво за ЕС е 42%, у нас рециклираме цели 65%. Води ни единствено Литва, където рециклират 74% от отпадъчната пластмаса. Следващите първенци са Кипър, Словения, Чехия, Словакия и Холандия, а най-зле се справят Финландия и Малта.
мит: „Разградимите“ найлонови торбички и прибори за еднократна употреба са екологична алтернатива
Факт: В действителност повечето от тях не се разграждат при обикновени условия
На пазара започват да се появяват продукти, за които това изглежда вярно. Например индонезийската компания Avani създава „найлон“ и „пластмаса“ от остатъчни растителни продукти на местното производство като кореноплодното касава и захарна тръстика. Тяхната торбичка с брандинг „Аз не съм найлон“ може да се разгради дори в чаша вода, а материалите, от които е направена, би трябвало да са толкова безопасни, че след това спокойно да изпиете водата.
За момента обаче подобни продукти все още не са масово разпространени. Стандартните еднократни „биоразградими“ варианти често се разграждат само в индустриални условия, при висока температура. Тоест, попаднали на сметище или сред природата, те ще останат там завинаги, точно като всяка друга пластмаса.
мит: Достатъчно е да изхвърлям боклука си разделно, за да не допринасям към проблема със замърсяването.
Факт: Рециклирането е важно, но още по-важно е да създаваме по-малко отпадък
Според идеята за кръгова икономика, която ЕС и голяма част от останалия свят напоследък се стремят да прилагат, рециклирането е последната от няколко стъпки. Бизнесът е отговорен да създаде максимално екологични продукти и опаковки. От друга страна, като потребители наша отговорност е да консумираме осъзнато – преди да купим нещо, да помислим дали наистина ни е необходимо, здравословно ли е, носи ли ни истинско удовлетворение и т.н.
Когато вече имаме даден предмет, е важно да го използваме колкото се може по-дълго, да го поправим и преизползваме. Рециклирането идва като краен вариант, а алтернативата отпадъкът да попадне на сметище или сред природата би трябвало изобщо да не съществува.
мит: Няма какво да направя с отпадъка си, освен да го изхвърля.
Факт: Напоследък е много популярно непотребни вещи да се превръщат в изкуство и да добиват нови приложения.
През последните години един от най-популярните начини да преизползваме вещите си е т.нар. надциклиране или ъпсайклинг – да употребим стар предмет по нов и полезен начин.Много хора намират източник на вдъхновение в непотребните вещи и създават нови, красиви и полезни неща от тях. Например дървените стълби могат да се превърнат в рафтове за книги, а стар кожен куфар – в легло за домашен любимец.
Много такива примери и идеи можете да намерите в сайта Pinterest, a ако предпочитате да си купите нещо, вместо да го направите сами, сайтове като Etsy предлагат най-различни ръчно изработени продукти.
мит: Рециклирането изцяло решава проблема със замърсяването.
Факт: Рециклирането също употребява ресурси, така че е важно да бъде последната стъпка от веригата.
През последните години един от най-популярните начини да преизползваме вещите си е т.нар. надциклиране или ъпсайклинг – да употребим стар предмет по нов и полезен начин.
Много хора намират източник на вдъхновение в непотребните вещи и създават нови, красиви и полезни неща от тяaБи било чудесно, но за жалост не е така. Да рециклираме е много важно – така спестяваме на планетата и на себе си замърсяването от извличането и обработката на нови суровини. Освен това оползотворяваме ресурс, който вече е произведен, което има и преки икономически ползи. Така че рециклирането със сигурност има своите плюсове и колкото повече отпадъци рециклираме за сметка на тези, които се озовават на бунището, толкова по-добре за всички.
И все пак рециклирането също употребява ресурси – площ, енергия, вода, труд и т.н. Разбира се, ползите за природата и съответно за нашето здраве са несравними с извличането на нови суровини. И все пак според Рамковата директива за отпадъците на ЕС важно е най-вече бизнесът и политиката максимално да ограничат опаковките за еднократна употреба, да насърчат екологичния дизайн и преизползването.
Също като ненужните опаковки митовете относно рециклирането нямат място в околната среда, особено ако искаме да я запазим чиста и здравословна. х. Например дървените стълби могат да се превърнат в рафтове за книги, а стар кожен куфар – в легло за домашен любимец. Много такива примери и идеи можете да намерите в сайта Pinterest, a ако предпочитате да си купите нещо, вместо да го направите сами, сайтове като Etsy предлагат най-различни ръчно изработени продукти.
