В България рециклирането все още е забулено в митове, които утежняват процеса и ни пречат да живеем по-природосъобразно, с грижа за средата и здравето си. Затова решихме да развенчаем най-разпространените, като извадим на преден план фактите.
В България рециклирането все още е забулено в митове, които утежняват процеса и ни пречат да живеем по-природосъобразно, с грижа за средата и здравето си. Затова решихме да развенчаем най-разпространените, като извадим на преден план фактите.
Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), която се бори срещу глада, около 1/3 от произведената храна по света се изхвърля. „Това са около 30% от зърното, 40 – 50% кореноплодни, плодове и зеленчуци, 20% маслодайни, 35% от месото, млечните продукти и рибата“, казват от организацията.
Думата plastic („пластмаса“ от английски) буквално се превежда като „нещо гъвкаво, което се оформя лесно“. Пластмасата може да се обработи в почти всичко, а видът и ще разпознаете по номера поставен на изделието.
Когато се появила за първи път, пластмасата предизвикала абсолютен фурор и дори била рекламирана като спасител на дивата природа. Днес, едва няколко десетилетия след златната ера на пластмасата, произвеждаме над 50 пъти повече от нея.
Металите се делят на два типа – черни и цветни. Основната разлика е, че черните включват желязото и неговите сплави. Всички останали влизат в определението за цветни метали, като някои примери са алуминий, магнезий, титан, олово, мед, никел, калай.
Ако един отпадък не се оползотвори, тоест да се рециклира или преизползва, се озовава сред природата или на бунището. За повечето хора първото е, меко казано, неприемливо, но последиците от второто също не са за пренебрегване.
Световните данни са недвусмислени – когато рециклираме, пестим ресурси, грижим се за природата, помагаме на себе си и околните.
