В България рециклирането все още е забулено в митове, които утежняват процеса и ни пречат да живеем по-природосъобразно, с грижа за средата и здравето си. Затова решихме да развенчаем най-разпространените, като извадим на преден план фактите.
Думата plastic („пластмаса“ от английски) буквално се превежда като „нещо гъвкаво, което се оформя лесно“. Пластмасата може да се обработи в почти всичко, а видът и ще разпознаете по номера поставен на изделието.
Стъклото се прави от няколко прости съставки – пясък, сода, вар и стъклени трошки (т.е. рециклирано стъкло). Обикновено най-голям е делът на пясъка, но добиването му уврежда естествените екосистеми. За сметка на това рециклираното стъкло намалява нуждата от суров материал с до 95%.
Металите се делят на два типа – черни и цветни. Основната разлика е, че черните включват желязото и неговите сплави. Всички останали влизат в определението за цветни метали, като някои примери са алуминий, магнезий, титан, олово, мед, никел, калай.
Ако един отпадък не се оползотвори, тоест да се рециклира или преизползва, се озовава сред природата или на бунището. За повечето хора първото е, меко казано, неприемливо, но последиците от второто също не са за пренебрегване.
Делът на рециклираната пластмаса у нас достига 65% през 2017 г., откогато са последните данни на Евростат.
Световните данни са недвусмислени – когато рециклираме, пестим ресурси, грижим се за природата, помагаме на себе си и околните.
Bulgarian
English
German
